Category Archives: places

ENERGY POINTS

Earth Energy is everywhere around us. A man could benefit from this energy by many different ways and places. Its effect could be consumed by all our senses. We cannot touch this energy, but can fell it. It doesn`t make a sound but we can hear it. Our bodies are opened to life-giving powers of the nature, to the mighty chi-energy or Prana, which can power our cells, rest our minds, recover our youth and health, and which could retrieve back the smile on our faces.

Which are these energy places?

These are the places which could be a natural healing for body and soul. They could balance human`s physical, mental and emotional condition. They control our spirit and naturally give a complete connection and sense of it between human and nature. These places are waterfalls, high mountains, old forests, fairy meadows, untouched pieces of the nature. At such magical places the air is so pure and consistent that you can see and feel the energy that beat in it.

Why it is important to visit those places

They are powerful generators of negative ions. It is proven that too many positive particles are harmful for human`s health while prevailing of negative ions is healthful. In the city area almost everything that surrounds us sends off positive particles, especially because of the new technologies. Nothing can be compared to natural`s generators of negative ions such as: waterfalls, oceans and seas, pine forests, and thunder storms.

Negative Ions can calm us

Negative Ions can excite us as well. Standing near to a waterfall for example, only for a few minutes could give you such energy power. The waterfall releases a Prana energy which is lefe-giving and could heal. Rich areas of negative ions could rest and ground us as well as healing us.

Where those places are situated in Bulgaria?

In Bulgaria there is many places of nature powers. Some of them are very ancient: small caves formed by nature and then reconstructed by humans, gigantic stone shrines, domed tombs and temples, miraculous chapels and monasteries, healing springs, shrine monasteries, caves of ascetic monks... Common thing between all of them is that they have healing health effects. They represent heritage left by our ancestors who lived connected to Earth. They knew that the Earth is a living organism and has energy channels also known as Lei Lines, full with life-giving energy earth grids and swirls. Lei Lines had been used and considered as holy places. In areas concentrated of Lei Lines could be used for healing physical, mental and spiritual illness. They were used as places to speak with Gods. Our ancestors knew that these life-giving energy points could lift group or individual consciousness and strengthen the spirit.

It is considered that Bulgaria is one of the most important spiritual centers in the entire world! The list is long: Rila mountain with the seven Rila`s Lakes, the Rila Monastery, the Rojen Monastery, Dobarsko village and the Church "St. Theodore Tyron and Theodore Stratilat", the Rupi, Zlatolist village, Stranga, Sakar and the eastern part of Rhodopes, Belintash, Tatul, Begliktash, Magical bridges, Raiskoto praskalo and many many more.

Роженският манастир е един от най-интересните и важни религиозни и културни центрове на територията на България. Намира се на 6 километра източно от град Мелник. Своеобразното му географско положение определя както ролята му на посредник в многовековното културно взаимодействие на балканските народи, така и рядката екзотична красота на заобикалящата го природа. На югозапад от манастира е планината Славянка (Боздаг), по чийто хребет минава днес границата между България и Гърция. На североизток се открояват с причудливите си очертания знаменитите мелнишки пясъчни скали (плиоценски езерни образувания),които оформят предпланинското понижение към долината на река Струма. А зад тях в долината издига величествените си заснежени масиви Пирин планина.
Точни данни за основаването на манастира липсват. Счита се, че той е съществувал още през XIII в., когато цялата Мелнишка покрайнина е била управлявана от деспот Алексий Слав, племенник на българския цар Калоян (1197-1207). Косвени данни за това черпим от приписката към гръцки ръкопис от XIII в., богато украсен с миниатюри, в която се казва, че книгата е принадлежала на манастира, намиращ се над Мелник. Най-ранното сведение, в което манастирът се споменава със сегашното си име, се съдържа в ръкопис от 1551 година, днес в ръкописната сбирка на Великата лавра на Атон, написан от тогавашния игумен на манастира "Богородица Розинотиса" (т. е. Роженска) йеромонах Козма. Вероятно, първоначалният манастирски комплекс е претърпял сериозни разрушения и през XVI в. е бил отново възстановен. Още от началото на своето съществувание манастирът е бил ставропигиален - т.е. независим от местния мелнишки митрополит, а подчинен само на вселенския патриарх - привилегия, с която се ползуват само най-значителните обители в православния свят.

Главната църква, посветена на Богородица е трикорабна сграда с притвор, която, според особеностите на градежа в долната част на стените и на стенописите в притвора, се датира от XVI век. Едно потвърждение на тази датировка намираме отвън на западната фасада, където в ниша над входа е запазен образът на Христос на трон, заобиколен от апостолите, с изписана 1597 година. При по-късното възстановяване на сградата първоначалният цилиндричен свод е бил заменен с втори покрив, свален по-ниско така, че днес закрива горната част на някои изписани върху стените изображения. Възможно е, тази реконструкция да е била осъществена в началото на XVII век. За това свидетелствува 1715 година, запазена върху стъклописите на един от прозорците в източната част на северната стена на църквата. Самите украсени с многоцветни стъклописи прозорци на църквата са една от нейните забележителности. У нас те не се срещат другаде, освен в Мелник, където са украсявали някои къщи на заможни жители (напр. Кордопуловата къща от 1756 г.).

Към първата половина на XVIII в. се отнася решителното обновяване на манастира и цялостното вътрешно оформление на главната църква, което, както съобщава запазеният надпис на западната стена в наоса, завършва окончателно на 5 юли 1732 г. по времето на патриарх Паисий, на мелнишкия митрополит Антим (1716-1737), на игумена Анастасий, и на настоятеля и ктитор кир Дукас. То означава украсяване на църквата със стенописи, изработване на главния иконостас и иконите за него, обзавеждане на интериора с резбована мебел.

Стенописите, украсяващи притвора на главната църква са най-ранните, вероятно от XVI век. Те представят предимно сцени, илюстриращи деянията на Христос след възкресението: чудесата с Умножаването на хлябовете, с превръщането на водата във вино (Сватбата в Кана Галилейска), Чудесния риболов и чудотворните изцеления, които Христос дарява на верующите. Те включват и една рядка илюстрация на богослужебния химн "Достойно ест" в чест на Богородица. В нишата над входа към наоса е добавено Успение Богородично с надпис: "Изобрази се представеното Успение от зографите Теохар и Никола 1727". Към XVIII в. се отнасят и двата ктиторски портрета в долния пояс на северната стена. Според облеклото и запазените фрагменти, те могат да бъдат идентифицирани като образи на споменатите в надписа от църквата и в други документи исторически личности: игуменът на манастира Анастасий и настоятелят кир Дукас Халтас.
В наоса на църквата е създаден живописен ансамбъл със сложно идейно съдържание и високи художествени достойнства. Тематичният му обхват не се изчерпва с традиционните евангелски сюжети, нито със символичните композиции, задължителни за украсата на всеки християнски храм. Тук са включени изображения, специално свързани с култа към Богородица, на която е посветена църквата и самият манастир. В най-горния пояс на южната и северната стени са илюстрирани 24 строфи (песни) на Богородичния акатист - този истински шедьовър на византийската химнична поезия, в който Богородица се възхвалява като майка на бога - слово и като защитница на византийската столица от многобройните й врагове. В стилово отношение тези стенописи представляват един от най-своеобразните варианти на балканската монументална живопис от XVIII век.

Северозападният параклис на църквата е посветен на св. Безсребърници (св. Врачи-лечители) Козма и Дамян, чийто култ е разпространен в цялата област, известна от древността с лековития си климат и минерални извори. Той е украсен със стенописи от XVIII век. Наред с образите на патроните св. Козма и Дамян вляво от входа се откроява изразителният портрет на монахинята Мелания. Фактът, че тя е изобразена с модела на параклиса в ръка, и че името й се споменава като име на дарителка във фрагментарно запазения надпис под прозореца на северната стена на параклиса дава основание да разглеждаме този образ като ктиторски портрет. Тук се намира най-ранният иконостас на Роженския манастир. Той включва орнаментален фриз с оцветена дърворезба, произхождащ от по-ранен иконостас, към който са добавени по-късно рисувани части и икони, сред който в царския ред се открояват "Богородица Елеуса" и храмовата икона "Св. Безсребърници" от 1776 година. Южната фасада на манастирския храм е изцяло покрита със стенописи. Над входа е изобразена Богородица на трон, заобиколена с допоясни изображения на пророци в медальони. Отдясно са сцените на Страшния съд, а отляво - т.нар. "Стълбица на добродетелите’, по която монасите се възкачват към праведността.

Главната църква на Роженския манастир се отличава с рядко единство и хармония на вътрешната си украса. Тя е от малкото запазени до днес оригинални ансамбли, в които всяка съставка е обмислено съчетана с останалите. Особено значение в църковния интериор, в организацията на храмовото пространство има иконостасът. Големият иконостас на Роженската църква (10,50x4,40) е изработен заедно със стенописите по време на голямото преустройство от 1732 година. Той е един от най-представителните сред запазените от XVIII в. иконостаси по българските земи, наред с този от църквата "Св. Богородица" в Бачковския манастир, от църквата "Св. Георги" в Арбанаси и др. Цокълните му табла са покрити с рисувани букети цветя, а всичките му релефни части - пиедесталите, колонките, архитравът, фризовете и т.н., са покрити с плитка резбована плетеница. Тази плетеница притежава особено богатство на орнаменталните мотиви и е истинска съкровищница от образи, вплетени в растителния орнамент. Позлатените резбовани части на иконостаса се открояват върху тъмните фонове и създават великолепно многоцветие, което акцентира колоритното богатство на целия интериор. Всички икони от царския ред (сред които особено значителни са "Христос Вседържител", "Богородица", "Св. Йоан Предтеча" и др.), както и повечето от останалите икони са изпълнени от същите зографи, които са изписали и стените на наоса. Обзавеждането на църквата с резбована мебел през XVIII в. се допълва от амвона, кивота над светия престол, владишкия трон и двата реда столове за богомолците, полилея (днес разглобен) и великолепния проскинитар. По-късно, в края на XVIII или в началото на XIX в. в дяконикона на църквата е бил добавен т. нар. "Малък роженски иконостас", в който дърворезбата пресъздава цели религиозни сцени и дори образите на пророците, които обикновено се рисуват. Тук многоцветието е изоставено, за да се постигне силен ефект с играта на светлината и сенките, с виртуозното използуване на пластичните и пространствените възможности на резбата. Стиловите особености на този иконостас напомнят за връзките на Роженския манастир с манастирите на Света гора.

За тези връзки свидетелствува и патриаршеският сигилий от 1761 г., в който се изтъква зависимостта на Роженския манастир от светогорския манастир Ивирон, а в края на века - голямата Богородична икона, пазена в специален кивот в параклиса "Св. Безсребърници". Иконата е реплика на прочутата чудотворна икона на Богородица, която е охранявала портите на Ивирон (оттам епитета Портаитиса), и включва сцени с изображения на нейните чудеса. Надписът й сочи, че тя е зографисана "от ръката на Яков, монах Иверски" в 1790 г., а е била поръчана заедно със специалния кивот, с благословението на кожарския еснаф в Мелник.

Следваща по значение сграда в манастирския комплекс е Трапезарията, вградена в югоизточното крило на манастира. Проведените реставрационни работи показаха, че днешното правоъгълно по план помещение (7,20 х 16 м) с апсида, е изградено върху дебели средновековни каменни стени. Открити бяха стенописни композиции и фрагменти "Тайната вечеря" в апсидата, сцената "Св. Пахомий и ангела", цикълът на "Богородичния акатист" и др., които дават възможност да се реконструира иконографската програма, типична за украсата на светогорските манастирски трапезарии от XVI и XVII век. Изяществото и одухотворената красота на образите, ясната и уравновесена композиционна структура на сцените, светлият колорит, изграден върху съчетания меки пастелни тонове говорят за високите художествени качества на тези стенописи.

Към манастирския комплекс се отнася и Костницата, изградена в 1597 г. както всички църкви от този тип, вън от манастирските стени. Тя е двуетажна църква - гробница, в долния етаж на която са събирани костите на умрелите манастирски братя. Горният етаж, предназначен за богослужение е украсен със стенописи. Запазеният ктиторски надпис сочи, че те са създадени по времето на игумена Теодоси и митрополит Силвестър през 1662 година. Тук намираме сцени, илюстриращи живота на св. Йоан Кръстител, който се разглежда като предтеча на монашеството и застъпник за греховете на човека. Този цикъл от 12 сцени е един от най-ранните и най-пълните в монументалната живопис на Балканите. С голямото преустройство на Роженския манастир през XIX в. са свързани останалите манастирски сгради. Особено типични за балканската архитектура от XIX в. (и за българската възрожденска архитектура) са обширните дървени галерии с кьошкове, стълбища и парапети, които преминават през монашеските килии и гостните стаи на втория и третия етаж на северното крило. Българската държава и църква проявява целенасочени грижи за опазване на художествените паметници в манастира. Завършена е реставрацията на стенописите, както и на много икони. Оформена е забележителна музейна сбирка, която съхранява ценни икони и други предмети от религиозния култ, дарявани на манастира от жителите на Мелник и околността, донасяни от поклонници от различни краища на България и православния свят. Много от тях са с ктиторски надписи на гръцки и български език, с дати от периода XVII-XIX в., и дори с подписи на зографи, което говори за това, че по това време Роженският манастир продължава да бъде най-значителният духовен център в околността. Етнографският отдел притежава уникална сбирка от носии и шевици от Югозападна България.

По материали от:

Книгата на Любен Прашков, Елка Бакалова, Стефан Бояджиев "Манастирите в България", Издателство "Спектър", София, 1992 г.

http://www.pravoslavieto.com

The incredible Dobursko village is surrounded by vast meadows and rich pastures, numerous clear and cold springs, forming several rivers, pristine pine and deciduous forests forming good game country. The place is also called "The sunny spot" due to its solar exposure. There is no doubt that this piece of land will grab your attention!

These lands were inhabited by Thracian tribes - Besi before. Proofs of Thracian origin of the settlement were found during excavations in the village near the bridge "Spasov". There were discovered foundations of a church, a large granite cross and smoothed marble plate with size about 60x60 cm and an image of a horseman. The plate is dated around the VII-VI BC. It is considered that the suspected horseman plate is the Thracian Hero or called Thracian horseman. His name is associated with folk beliefs in the afterlife. It is further believed that he bestows fertility and prosperity to people. Historians considered that up to year of 313 part of the population in this area has already been adopted Christianity.

During the First Bulgarian kingdom Dobursko village has numerous residents.  Local people were engaged with cattle and agriculture and also they have been trading with the entire known medieval world.

In the early Middle Ages Dobursko became a cultural center. There flourished rich libraries for numerous intellectuals. Young people who traveled to Constantinople and Thessaloniki, donated valuable books for the collection of Dobarsko.

George Belyov who was born in Dobarsko, after 12 years of collecting information write about one unknown fact in his book- " Are all the secrets of Dobarsko Revealed?" He founded evidences that in this area round the years between 902-903, at the settlement appeared ascetic monk. He was a strong believer in the doctrine of Christ, however illiterate. Residents sheltering him, placed him in school - and its unusual memory, diligence and desire to learn to read and write he managed not only get education but continued to cultivate spiritually. This was the monk Ivan, who later remains forever in our history with the name of Ivan Rilski. George Belyov suggests that Ivan Rilski creates strong school namely among the wealthy, knowledgeable and capable people of Dobarsko. The monk hermit serve more than 20 years to God and it is believed that he receives enlightenment here in Dobarsko. After years he became a saint, protector of Bulgarian Kingdom.

In such a spiritual atmosphere the unique church "St. Theodore Tyron and Theodore Stratelates " is built and decorated. Experts note that these works can be compared with the best craftsmen in the Middle Ages. A reminder of the courage of Hieronymus Bosch. "St . Theodore Tyron and Theodore Stratelates " is a small basilica. The church is the oldest one preserved without restoration since 1122. At the beginning it has been designed as war turret. The murals dates to 1614. Here you can see images of over 460 local and biblical characters together that have been preserved in very good condition. It is amazing that in this temple nothing has been restored. The temple has been recently refreshed. This action only removed the smoky layer collected for centuries. Today icons and frescoes shine almost like the way back in time when the church was built. In the construction of the church were used paints made from minerals on entirely natural basis. The colors are so fresh and preserved due to the small windows on the wall and the lack of light that came from there.

There are murals that can not be seen nowhere else in the world. Jesus placed in a rocket - Mary in capsule of red light, the whole biography of Jesus from his birth till the Second Coming;  Egyptian saint in spacesuit, images of female saints that cannot be found in many Christian churches.

There is a belief that the artist was a woman but it has not been proven. Whoever the author is definitely a special person and he has the courage to depict Jesus Christ as an astronaut. Today most of the visitors ” St. Theodore Tyron and Theodore Stratelates " come to see the unique mural that displays the Son of God sitting in something strikingly resembles of high-tech shuttle.

With its help the Son of God is exalted above the earth and under his feet we can see the contours of the atmosphere and stratosphere. We can find in a perfect condition and other unique icon of God - Astronaut  "God's resurrection".  On this icon Jesus Christ descends into Hell and raise dead people. He takes to the surface in a space capsule similar to these astronauts came back on earth today. The church is roundabout of amazing garden. Among wonderfully beautiful flowers we can find healing spring from which according to legend were treated blinded Samuel’s soldiers.